Бедност отказва вратаря на ЦСКА от хокея

Максимс Уваренко все още е енигма за феновете на ЦСКА. Вратарят се представи нелошо в зимните контроли и успя да запази вратата си суха, когато получи шанс да пази в "А" група срещу Берое. И оттам нататък привържениците знаят за него, че е най-изнемогващият финансово играч на "червените", който получава пари от родителите си, за да си плаща наема в София.

Днес латвиецът получава шанс да се докаже като безспорен номер едно на вратарския пост в ЦСКА. Изпитанието е сериозно - той трябва да опази вратата си от лидера Лудогорец. Sportline.bg се опита да очертае образа на 28-годишния русоляв гигант, когото феновете започнаха шеговито да наричат Фюрера или Есесовеца.

Максимс е вторият латвиец в ЦСКА, след халфа Виктор Мороз, който игра на "Армията" в периода 2008-2009 г. Вратарят е роден на 17 януари 1987 г. във Вентспилс, Латвия. Кариерата си започва във Вентспилс, където минава първо през академията, после влиза и в мъжкия отбор. Сочен е като един от големите таланти на бившата съветска република. През 2004 година, едва 17-годишен, дебютира за "жълто-сините" в мача за Купата на УЕФА срещу Б68 Тофтир (Фарьорски острови), влизайки като резерва при разгрома с 8:0. Остава там в периода 2004-2006 г., но не успява да намери място сред титулярите и се решава да се пробва в чужбина. Предложението е от действащия шампион Слован (Либерец).

"Исках да се пробвам в чужбина. Не получих много шансове, защото те си имаха добър вратар - Марек Чех. А и бях млад. Но натрупах ценен опит", разкрива Уваренко. Дебютът му е през 2008 г. в мача срещу Чешке Будейовице. Не тръгва с победа, но и не допуска гол. Макар и да не играе много, все пак добавя във визитката си титлата на Чехия, играе и финал за Купата.

Младостта и неопитността му пречат да се наложи и тук, така че пътят му към мечтата да е титуляр продължава към неособено известният Витковице. "Веднага тръгнах, щом ме поканиха. Отначало не вървяха нещата, но дойде нов треньор и почнахме да печелим", спомня си вратарят.

Максимс най-накрая си намира мястото в чешката Лига 2 в отбора на Височина (Жихлава), където изиграва 53 мача. Там става истинска футболна икона и лидер на вратата. Живее до стадиона, занимава се предимно с футбол и почивка. Жихлава е малък град, но той е доволен. И Вентспилс е малък град, така че няма проблем.

През януари 2012 г. е в добра форма, в 3 мача допуска един гол, но решава, че трябва да смени първенството и отказва да преподпише с клуба изтичащия си през лятото контракт. "Ходеше ми се в Русия. Синът ми започваше училище и ми се искаше да учи родния си език", споделя Уваренко. Но защо роден език да му е руският? Максимс отговаря: "Аз не съм латвиец, просто имам паспорт. Майка ми е от Русия, баща ми - от Украйна".

Височина не губи време и наема ветерана под рамката Яромир Блажек от Спарта. Той е с 14 години по-възрастен от Максимс. "Бил съм дете, когато той е играл в Европа", посочва Уваренко. Все пак успява да постигне успех и тук - с отбора печелят промоция в елита.

Така се стига до завръщане в Латвия, след 6-годишно странство в Чехия. Феновете го приемат радушно, нали е тяхно момче. И тогава идват успехите. През 2012 г. играчът на ЦСКА попада в историята - нарежда се сред вратарите с най-дълга суха серия в клуба, след като успява да спаси от противниковите нападатели вратата си в продължение на 7 мача (702 минути), втори най-добър показател.

За периода си във Вентспилс, където остава 3 сезона, русокосият гигант става два пъти шампион на страната, печели и Купата. През 2014-а е сред претендентите за най-добър вратар на Латвия. През март 2013 г. Максимс блести в четвърфинален двубой за Купата срещу Спартак (Юрмала). Полуфиналистът не се решава в основното и допълнителното време и така се стига до дузпи. Венспилс успява да победи с 6:5, като главният герой в серията е именно нашият герой, който спасява решителната дузпа.

Максимс Уваренко има своите незабравими моменти и в евротурнирите. През 2013 г. в квалификациите в първия мач Ветспилс удържа 0:0 у дома срещу Макаби (Хайфа). Уваренко прави мача на живота си с 8 спасявания, кое от кое по-опасни. "Уваренко беше безупречен и стана герой на мача", пишат медиите за срещата. В реванша обаче Венспилс губи с 0:3 и отпада.

През юли 2014 г. латвийският клуб се бори за място в Шампионска лига. Съперникът е шведският Малмьо. В първия мач Малмьо контролира нещата, но Уваренко не пуска гол. Прави важно спасяване, докато 9000 шведски фенове пеят безспирно. През второто полувреме цесекарят вдига феновете на Вентспилс на крака още два пъти, спасявайки опасни удари на Розенберг и Форсберг. В реванша обаче пуска един гол и той е достатъчен на малмьо да продължи напред.

Две са нещата, които липсват на Максимс в неговата кариера дотук - добро заплащане и голяма подкрепа от страна на феновете. За проблемите му с парите вече знаят всички. Това, че е роден в скромно семейство, предопределя и кариерата му на футболист. "Не съжалявам, че не съм хокеист, който спорт в родината ми е особено популярен. Никога не съм мислил за хокей. Той е за деца с богати родители, а аз съм от скромно семейство. Оборудването за хокей е скъпо, а за футбол какво ти трябва? Само футболни обувки", казва стражът на ЦСКА.

"В Латвия феновете не ходят много-много на мачове. Има 8-9 отбора, но само 3-4 се конкурират помежду си. Таблицата е разделена на две половини", разкрива той.

Треньорът на вратарите в ЦСКА: Уваренко има качества да е номер едно

Уваренко обаче е истинско съкровище като професионалист. Това разкрива треньорът на вратарите на "червените" Стоян Колев пред Sportline.bg. "Това, че сме взели Уваренко, означава, че сме видели някакви качества у него. Без качества няма как да е в ЦСКА. Отличава се с дисциплина, изцяло отдаден е на работата си. Изпълнява на 100% поставените задачи и е изключителен професионалист. Притежава качествата да е вратар номер едно в ЦСКА. Както всеки вратар, дори и големите звезди, той си има своите слабости. Но положителните му качества са много, много повече", категоричен е шампионът с Локо (Пд) през 2004 г.

ЦСКА отдавна е набелязал латвийския вратар. Още през лятото щабът на "червените" опитва да го привлече за заместник на Дивиш. Максимс отказва с мотива, че си е намерил клуб от Западна Европа. Нещата обаче се разпадат и съдбата го довежда в "червения" клуб през зимата. Какво го чака - разочарование или нова титла, прогрес и любовта на феновете, предстои да разберем. Тази вечер завесата малко ще се открехне. В Разград.