Смях в залата: Българският футбол – най-толерантният футбол на света!

Нашият, български футбол може да не е най-най в нито едно друго отношение, но е най-добронамереният и толерантен. Футбол с добро сърце, който обича и футболистите, и треньорите, и съдиите, и коментаторите, и президентите, и спонсорите. Търпелив футбол, приятелски настроен, без болни амбиции, без строги правила, незлоблив и широко скроен. Обясняваме с примери:

Тренировките

Докато в развитите футболно държави хвърлят луди пари да изграждат бази, в които футболистите да прекарват максимално дълго време от деня си, в българските отбори няма такъв гърч. Всеки може да си ходи където си иска. А на тренировки не е нужно да идва навреме. Те тренировките са човешки, късички. Напомняме ви изказването на Кирил Ивков, че по-по-предния треньор Стоянович провеждал нормални тренировки – „не по-дълги от 72 минути“, докато при Делио Роси били много изтощителни занимания и дори ти писвало да ги гледаш, камо ли да участваш. Ми да, понеже напълно достатъчно са 8 минутки кросче плюс загрявка, 5 минутки квадрат, 24 минути двустранна игра, 17 минути тактика и 13 минути във фитнеса.

Взаимоотношенията

Царѝ демокрация. И взаимоотношенията са ясни. Когато футболистите не са доволни от треньора, те могат да го сменят. Когато феновете не са доволни от собствениците и треньорите, ги сменят. Когато футболистите не са доволни от феновете, ги псуват. Когато феновете не са доволни от футболистите, ги събличат. И така нататък.

Режимът

Той е доста пожелателен. А при юношите е напълно свободен. Хапват си децата каквото им е удобно и вкусно: баничките, дюнерите и пицата на парче вървят най-много. Пък по фигурите дори на много от звездите в първенството си личи, че менюто е предимно тестено и блажно – справка Моци и Неделев. Изборът какво да се прави нощем не е малък. Дори чужденците бързо-бързо се ориентират какво е положението и заобичват страната ни.

Спонсорите

Компании за хазарт са спонсори на първенството и на отборите. Едни и същи фирми за залагания на мачове са спонсори на различни отбори. Това го има и по света. Но на стадионите ни обаче може да се забележат рекламни пана на популярната сред футболистите чалготека Club 33, а на пресконференциите – логата на месо и суджуци Аякс или на Винпром Търговище, например.

Назначаванията

„Разбрахме се за 5 минути“ - чували сте го от устата на повечето треньори (пък и някои футболисти), след като им се е обадил президентът на съответния клуб, за да им предложи работа. Извинете, ама това къде по света го има? Само при нас, евала! Цак-цак и готово! Какво ще се губи време с преговори, мислене, четене на договори, адвокати, стратегии за развитие. Запретват се ръкави и се започва работа!

Стадионите

Разни осветления, козирки, седалки – глезотийки са това. Важното е да има някаква трева и две врати, за да не ни лишават от забавни спъвания и неочаквани голове.

ТВ-излъчванията на мачовете

Положението тук е кой колкото може. Няма някакви особени изисквания към коментаторите. Може да наричат Паулиньо Тиам и обратното, да бъркат статистиката и правилата, а често дори нямат нужда от тактически познания, защото и самите треньори не обичат да ги прилагат особено. Камерите за мачовете са 2-3. А от истински софтуер за показване на линиите при засада няма нужда, защото камерите са 2-3 и няма как да се види ситуацията.

Благодетелите

Някой си признал, че купил мач, друг – че осигуровките на футболистите били на минимална заплата, трети – че плащал кеш с куфарчета. Но законът не ги закача, никой не ги проверява. Даже ако страничният бизнес не върви, държавата помага. Все пак това са хора, които дават пари за футбола! А когато треньор или футболист бъде назначен, много често коментарът им е „Благодаря на ... (съответния президент), че ми подаде ръка“. Моделът „Бащица“ все още е актуален, собствениците са носени на ръце, целуват им се ръце, изказват им се благодарности. Освен когато феновете не решат, че не са доволни и ги сменят.

Автор: Милен Антиохов