Нагъл, по-нагъл, Борислав Михайлов

Има ли някой в тази държава, който не смята Борислав Михайлов за изключително противен? Ако е имало, то след мача с Хърватия със сигурност вече няма. Защото президентът на БФС достигна нови висоти в наглостта си. След двубоя той излезе пред журналистите неясно защо. Някога той бе що-годе сносен вратар, който отклоняваше ударите във вратата си. Днес далеч по-добре се справя в това да отклонява вниманието от себе си. Питайте футболистите, питайте треньора, питайте полицията. А, Вас какво да ви питаме, г-н Михайлов? И защо изобщо сте на този пост, след като не можете да отговорите на нито един въпрос. О, да, забравихме! Вие сте перфектен, централата ви функционира без грешка и сте си осигурили идеални условия на отбора. Проблемът, разбира се, е някъде другаде, как можахме да не се сетим! Накрая се оказа, че не искате да отговорите и на още един въпрос, защото от БНТ Ви разсърдили с някакъв филм. Ох, горкичкият Борислав, дали много се е засегнал? Всъщност, на никого не му пука. Както на самия него не му пука, че за толкова години няма нито един успех като президент на БФС, а националният отбор затъва все повече.

Безочливият Михайлов стигна дотам да дава за пример мача Словакия - Испания 2:1. Испанците падали, пък ние ли не можем, измъти Михайлов леко залитащ, (не)ясно поради каква причина. Абе, г-н президент, а защо не ни сравнихте със Словакия, която надигра доскорошния световен шампион. Как така те могат, а ние - не? Или пък Словения, която победи Швейцария, Полша, която шокира Германия. Защото в световния футбол вече няма малки и големи. Има работещи и не работещи. И първите винаги рано или късно стигат до успехи. Но техният голям шанс е, че си нямат Борислав Михайлов начело. Който вместо да се прави на интересен и да отклонява въпроси е редно най-накрая да отговори на няколко, които сам да си зададе: Какво направи за футбола ни? Има ли достойнство? И не е ли крайно време да си тръгне? За да има шанс българският футбол.