Лайф коуч, ловец на извънземни и сладкар - професиите на БГ футболистите, когато окачат бутоните

Наскоро Димитър Бербатов обяви официално края на гигантската си футболна кариера. Няма да го мислим с какво ще се занимава занапред, варианти едва ли му липсват. Но не всеки е Бербатов. Така че нека отсега да помогнем на някои от българските футболисти чрез предложения какво биха могли успешно да работят, след като, както се казва, окачат бутонките на пирона.

Валери Божинов – лайф коуч

Те трябва да превземат ефира! Новите рекламни лица, родени от българския футбол

В държавите с най-развит футбол се въртят огромни пари, знаете. Една голяма част от тях са от рекламни договори. Ами ние в България защо спим! Да...

Ако искате промяна в живота си. Ако искате да бъдете повече от това, което сте днес. Ако искате да имате човек до себе си, който да ви насочва с мъдри и смислени думи. Наемете лайф коуч. Наемете Валери Божинов (след като приключи кариерата си на футболист, нали). Всяко изказване на Божинката е хем някак странно, хем някак сякаш кипи от мъдрост, от поле за разсъждение, от материал за обмисляне. Не всеки като него може да се изказва простичко, но и сложно, плитичко, но и дълбоко. Защото който си го може и си го знае, само той си знае какво си му е да си го може и че щом си го може, значи и си знае как да знае да си го може.

Сладчо Шоколадов – сладкар

Да, да, знаем, че името му е Славчо Шоколаров. Но кажете, не звучи ли като грешка? А Сладчо Шоколадов не е ли по-добре за него самия? Защото не бихте ли се доверили изцяло на тортичките, еклерчетата и бонбонките в сладкарницата на човек с такова име. По същия начин, по който бихме се доверили на монтьор на име Накладко Полуосков, на учител по геометрия Пергел Квадратков или на лекар Здравко Имунитетов.

Иван Горанов – треньор

Но по танци. Или инструктор, или както е най-коректно там да се каже. Горанов е в страхотна форма напоследък и танцува изящно по цялата тъчлиния отгоре до долу и обратно. Издръжлив, страстен и с мек глезен (само какви центрирания) – роден за танци. И нищо не намекваме за видео клипа му от пролетта.

Божидар Чорбаджийски – полицай

Юношата на ЦСКА има проблеми с червените картони, грубостите, ударите при спряна игра – изобщо с гнева. Така че защо да не го използва в градивен план. Например при разпитите на престъпници – в ролята на „лошото ченге“.

Мартин Камбуров и Тодор Неделев – екип по надяждане

Няма значение, че играят в противникови отбори в момента. Нали след края на кариерата пак трябва да се яде. В случая – буквално. Виждаме ги като страхотен екип, в който амбицията на Камбура допълва идеално апетита на Тошко. Камбуров ще ръчка и мотивира Неделев и са готови за шампиони на всяко надяждане с хотдози, сладолед и подобни – каквито състезания сме сигурни, че ще станат модерни в съвсем скоро и в нашата страна.

Николай Бодуров – ловец на бежанци, дезертьори, извънземни и всякаква паплач

Бодуров е мъжкар! Това го казват всички, дори и враговете му го признават. Алфа мъжкар, на когото може да разчиташ дори когато не е във форма. Цак-цак! Човек на действието. Един футболен Динко. Във времена, в които твърде много се мисли, преди да се действа, имаме нужда от такива спасители.

Георги Сърмов – пазач в музей

Халфът на „Кемниц“ е все по-бавен и по-бавен, по-тежък и по-плавен. Вероятно до момента, в който ще застине напълно. И някак си така си го представяме след десетина години, когато приключи кариерата си в националния – идеален за пазач в музей, застинал на столчето си, почти експонат.

Георги Петков – квантов физик

Ако Сърмов е бавен, то Петков създава бавното. Когато коментаторите кажат „Гошо Петков не бърза“, те всъщност се повтарят. Вратарят на „Славия“ толкова умело бави времето, че направо го поглъща. Времето става неясна величина – като в Съотношението на неопределеност на Хайзенберг. Квантовата физика не ни е сила, но на Георги Петков явно му е, поне откъм практически умения. Така че сме спокойни за бъдещето му.

Спас Делев – частен детектив

Дребничък, повратлив и неуловим, като анимационния Инч Хай от детските ни години, Делев трудно ще бъде забелязван, докато си върши работата. А това май е почти достатъчно в тази професия.

Ивелин Попов – почти всичко

На Попето така му се получи, че играе футбол в период, в който нямаше кой знае какви играчи в българския футбол и кой знае каква конкуренция. Сам той, без да е гигантският талант, без да прави кой знае какви мачове, някак си изпъкна на фона на общата посредственост, стана и капитан на национала, врътна само дотук 80 мача (повече от Бербатов, повече от Сираков), избраха го два пъти за Футболист на годината! Направо си е жива легенда, поне откъм статистика и отличия. Така че с този си специфичен късмет след края на кариерата според нас би могъл да се пробва в която и да е сфера, в която няма особено кадърни кадри. И ще му се получи. А професии в държавата ни, които тънат в посредственост, подобно на футбола ни, колкото щете – от продавачите, през маркетолозите, до медицинските сестри.

Мартин Райнов – театрален критик

През последните месеци Райнов събра тонове критики (меко казано) по свой адрес. Дори и да не чете коментарите в нета, най-малкото ги чува на стадиона. Така че гаранция е усвоил огромен набор от пиперливи изрази, които би могъл след края на кариерата си да използва професионално по адрес на театралното изкуство, да речем.

Братя Миневи – илюзионисти в чужбина

Защото в България ги знаем, че са двама близнаци. А в държава, в която не са известни, с успех могат да изградят свое атрактивно шоу. За пред публиката илюзионистът Минев е само един. А впечатляващите номера ще са възможни, понеже другият близнак също участва в тях. Почти като във филма „Престиж“.

Кирил Десподов – ендокринолог

Сигурно и вие като нас сте забелязали изяществото, с което крилото поддържа веждите си: оформени и тънки, симетрични и красиви, без компромис! Но нали човешките вежди са се появили заради полезната си функция да възпират потта, потекла по челото, да не влезе в очите и да ги пази зорки. И нали футболистите доста тичат и се потят. И ето че логично стигаме до този извод: Десподов е намерил таен начин да регулира така своите потни жлези, че дори по-тънки, неговите вежди да успяват да вършат отлично работата си при всичкото тичане! Постижение, което му гарантира бляскаво бъдеще като специалист по жлезите.

Автор: Милен Антиохов

Още по темата

Please select answer!