Кажи бе, Петев, кой ти набута Никито?

Баща и син наглеци използват националния отбор за лични цели

Голямо лъгане падна след мача с Италия, голямо нещо. И все за едно и също нещо лъжат, а именно: кой, дявол да го вземе, реши да сложи на вратата нескопосания Ники Михайлов? Баща му Боби Михайлов казва, че си имало треньори и това не бил негов избор. Ивайло Петев даде още по-идиотско обяснение. Не разбирал от вратари, доверил се на помощника си. А помощникът, видите ли, извадил необорими аргументи, че на вратата трябва да стои само Никито и никой друг.

Интересно какви точно са необоримите аргументи на помощника на Петев за това да сложат точно Никито? Всъщност, може и да има, но само ако съставът се реди по хороскопите на футболистите. Тогава наистина може да се окаже, че от небето звездите повеляват да пази на тате синчето, а не футболист №1 на България Владислав Стоянов. Няма как да си обясним по друг начин, че резервният вратар на „Мерсин“ става повече за този пост, отколкото Стоянов, определен няколко месеца по-рано и за най-добър вратар в групите на Шампионската лига с екипа на „Лудогорец“.

Разбира се, ние не сме чак такива глупаци, за каквито ни взимат Боби, Петев и останалите ментърджии по темата с разглезеното Ники. Затова нека направо да ви обясним за какво става въпрос и как националният отбор на България е впрегнат за слугува на личните интереси на Перуката.

Цялата работа е, че преди две години Михайлов – джуниър и баща му направиха нечуваната идиотщина да се подведат на акъла на един мениджър. Въпросният, който се води за най-прочутия в България, успя някак си да ги убеди, че за Ники е по-добре да си смени отбора. И да отиде от холандския „Твенте“ в италианската Серия А с екипа на „Верона“. Възможно е точно тогава плиткият мозък на Никито да е бил ангажиран с поредната чалгаджийка. А баща му да се бил вторачил повече от всякога в уискито. Няма начин да е било другояче, след като и двамата без много да му мислят одобриха преминаването във „Верона“. Съдете сами колко глупав трябва да си, за да зарежеш сигурна кариера в Холандия с тенденция към трансфериране в Англия! Припомняме, че в „Твенте“ точно тогава Михайлов – младши беше избран за вратар на годината в Холандия и най-добър играч в България. При това съвсем заслужено. Но на баща и син Михайлови това им се видя малко. Парите също им се видяха малко. И хукнаха къв Верона, градът на Ромео и Жулиета (виж ти съдба, през същото място вече бяха минали Валери и Николета). Продължението го знаете. Никито не изигра нито един мач с „Верона“. Цивреше, че са го излъгали с обещание за титулярно място. Ние това няма как да го повярваме. В Серия А никой не гарантира титулярно място. Виж, ако прочутият мениджър е поемал такива ангажименти, това е друга работа, да се оправят с него. След това Михайлов остана без отбор. И щеше да си седи още, ако на турския отбор „Мерсин“ не му беше потрябвал резервен вратар. Кого, кого, хайде Никито... За резерва де, но по-добре, отколкото без хич.

И така Михайлов – джуниър си кара и до днес. Хайде сега Перуката, Петев и на Петев помощникът да излязат пред всички и да отговорят защо сложиха на вратата на България в мача с четирикратния световен шампион Италия един вратар, който втора година почти не е пазил в официален мач? И който само преди няколко месеца се провали напълно при загубата ни с 1:2 от Норвегия в Осло?! Ама да отговорят честно, не да шикалкавят!

Истината е, че този мач беше един от малкото шансове Николай Михайлов да си реанимира кариерата. Все пак той е име, познат е в Европа. Имаше вероятност, ако се представи силно, някой закъсал за вратар отбор да го купи от „Мерсин“. Ето затова на тати синчето беше набутано да пази вместо Владо Стоянов. Но трябва да си много нагъл, за да се натискаш въобще да стоиш на вратата на България в такъв важен мач, след като нито си във форма, нито си вардил скоро като хората. И приположение, че прецакваш Владо Стоянов, способен вратар, който си няма влиятелен тати зад гърба. Но Никито си е точно такъв. Навремето като подрастващ лешпер в школата на „Герена“ той не се посвени да каже,че „на Иванков времето му в „Левски“ вече е изтекло“. И застана на вратата, за да се оплеска малко по-късно не къде да е, а в Шампионската лига.

Днес Михалов – младши е също толкова нагъл, също толкова противен, и също толкова слаб.