Другите български футболни дербита

В плейофите на Първа професионална лига ще се порадваме, по футболни или други причини, на дерби между Левски и ЦСКА, Битката за Тракия, Битката на дъното, Финала за Купата, Двубоя който ще реши титлата. Но освен тези, които се играят на терена, ето и някои други дербита, на които ви обръщаме внимание.

Устата на Венци Стефанов срещу Мозъка на Венци Стефанов

Два отбора, които би трябвало да са един отбор, но ето, че вече двайсетина години са разединени и играят без жалост един срещу друг. Слабата дефанзивна игра на Мозъка и предоставянето изцяло на инициативата на Устата са водили неизменно до победи на по-шумния отбор. Да видим дали и тази година ще завърши по същия начин. Ако съдим по показателя процентово съотношение владеене на топката – да, ще завърши по същия начин. При липсата на интрига остава ни да се възхищаваме на атрактивната игра на отбора Устата на Венци Стефанов. Да си припомним три от най-красивите попадения: „Жалко, че Дюран Дюран опропасти труда на момчетата“ (по адрес на рефера Ахмед Ахмед), "Вчера по-тъмните момчета в ЦСКА бяха 7-8 парчета" и "Оттук нататък Генов ще се съсредоточи в едно – ще бърка в г_за на кравите. Нали е ветеринар".

Социалните мрежи срещу Футболистите

Едно време, колкото и да са пиели, пушили, танцували и вършили глупости, футболистите са можели да го правят по-скришно. Днес телефоните с камери и социалните мрежи играят доста грубо. Откровените думи на Давид Яблонски по адрес на Каранга в съблекалнята. Неочакваното селфи на Божидар Чорбаджийски от тоалетната чиния. Интересната компания за танци на Иван Горанов. Макар някои от футболистите сами да ъплоудват клипчетата си – като Божинов с „Трепни“ и с Асенчо Таксито, липсва контрол върху топката при веднъж изиграна глупост. Млади хора, какво да ги правиш. Така че новите автоголове са неизбежни. И може би е време за порно клипче? В името на мнозинството от футболната публика – дано поне е с участието и на жени.

Миш-маш-ите на Димитър Пенев срещу Горещите супи на Любослав Пенев

Хвани им мисълта, ако можеш. Ако не се лъжем, от 1998-а не сме слушали изказвания и на чичото, и племенника по тема, по която и двамата са едновременно развълнувани. Тогава на Европейското чисто футболно нещата не се получиха. Но спомените от думите са живи. Сега и двамата са в ЦСКА – единият като почетен президент (или нещо такова), другият като треньор (помощник или старши, нещо такова). Ако е вярно, че дъвченето на дъвка оросява мозъка и помага за яснотата на мислите, ще се надяваме Любо Пенев да не се отказва от навика си. Иначе ще сме съвсем загубени ние, зрителите на пресконференциите му. Макар и не толкова агресивен като игра, в другата половина на игрището е Чичо Митко. Който е нещо като олд скуул Стругаре. Дори и да не открием смисъла, поезията в изказванията му гали душата ни. Безценно!

Камерите на Диема Спорт срещу Фантазията на зрителите

Трите и половина камери на телевизията, която предава всички срещи от ППЛ, са истинско предизвикателство за отбора на Фантазията на зрителите. Година след година то се играе. Не е ясно дали е по бюджетни причини. Или пък защото така първенството е много, много по-интересно за коментиране. И коментаторите на Диема имат повече материал за приказки: „Дааа, от това повторение не се вижда много добре! Ще ни трябва друга гледна точка.“ или „Топката облиза гредата!... Момент, не, топката мина на поне метър от вратата... Не, момент – ооо, разочароващо изпълнение от Панайотов!“. А и гостите в студиото имат какво да кажат: „Доколкото видях на повторението, май го ритна в главата! Но не се видя добре. Все пак според мен го ритна нарочно в главата и заслужаваше картон!“. Пък и журналистите, които предават мача в медиите си, гледайки Диема, получават право на интерпретации. И феновете пред телевизора могат да се развихрят... Така че всички имаме възможността да развиваме теории и да спорим много по-свободно, отколкото ако камерите ни показваха ясно и прецизно случващото се. Излиза, че в този двубой победители са и двата тима.

Легендите на Левски срещу Легендите на ЦСКА

Едно истинско дерби! В което големи бивши футболисти и/или треньори плюят пред медиите собствения си отбор. Да видим до края на сезона кой ще поплюе повече. Някои може да го наричат градивна критика, други – болка за отбора на сърцето, трети – лично мнение, а четвърти – коректив на ръководството на клуба. Но все си хвърчат пръски. Най-активните играчи на двата тима последните години са, от едната страна Петър Курдов, Мъри Стоилов, Кирил Ивков и Михаил Вълчев. А от другата страна – Георги Димитров – Джеки, Петър Жеков, Георги Денев и Георги Илиев – Майкъла. Феновете на този сеир да стискат палци клубовете да не се сетят и да не предложат постове в управлението на легендите, защото ще убият това нефутболно дерби. Макар че Ивков и това не го спря – като член в Надзорния съвет на „Левски“ нарече футболистите „боклуци“. Болеше го сърцето от загубата с 0:3 от ЦСКА, какво!

БФС срещу Ругатните на феновете

Предвиждаме, че ще този мач ще премине ето така. Първо – привържениците по стадионите няма да пропуснат нито един случай да скандират обичайните си псувни по адрес на Боби Михайлов и БФС. Без по никакъв начин да са омилостивени от кандидатурата ни (заедно с другите балкански страни) за Световно и Европейско. Второ – Дисциплинарната комисия на БФС ще продължи да налага глоби на клубовете заради псувните на публиката. Без по никакъв начин да е омилостивена от оплакванията, че наказва отборите заради „една шепа фенове“. Трето – първото и второто ще се повтарят пак, и пак, и пак... Сори, Бюджети на футболни клубове.

Сковаващите краката на играчите на „Левски“ пълни трибуни срещу Демотивиращата краката на играчите на „Левски“ липса на публика

Не е лесно да се подходи правилно към футболистите на „Левски“ напоследък. Чувствителни са. Честите смени на треньорите им повлияха негативно. Смяната на собствеността ги беше притеснила. Несигурността около запазването на размера на заплатите не им дава мира. Тренировки им тежат... Ето, ръководството опита да реши казуса – вместо на „Герена“ последното домакинство го изнесоха (заради тревата уж, нали) на Националния, но не се получи. Ако можеше във всички мачове „Левски“ да е гостува. Неслучайно тази пролет навън има само победи. Но не само ръководството, а и феновете са в дилема. Как да помогнат? Да идат ли на стадиона в името на отбора? Обаче ако напълнят трибуните и скандират твърде силно, може да вдървят с очакванията си играта на футболистите. Или пък да гледат мача по телевизията в името на отбора? Но тогава празните трибуни може да обезкуражат любимците им... Труден за прогнозиране изход от двубоя. И едното, и другото оправдание си ги бива.

Автор: Милен Антиохов

Още по темата

Please select answer!