Българският футбол спасява “Игра на тронове“

Съвсем малко остана до старта на последния сезон. И изведнъж без особена причина се притеснихме, че в последния момент може нещо да се обърка (понеже всичко става) и да не успеят да си довършат работата по сериала. Затова решихме да осигурим заместници на актьорите в по-важните за нас роли. Намерихме ги в света на българския футбол – играчи, треньори, президенти и приятели. Защото сме спокойни, че и без тях българското първенство няма да пострада никак – или поне повече не виждаме накъде. А избраниците ни имат уменията! Не, тук не е важна приликата, пола, цвета на очите, а влизането в „бутонките“ на героя – да са имали подобна съдба, близки умения и определена чувственост, за да са убедителни в характера. Ето ги:

Кибърн – Бруно Акрапович

Кой да замести убедително създателят на зомби-Планината, ако не треньорът, който направо разпарчетоса „Локомотив“ Пд през последните два сезона. Експериментите на Акрапович са странни, ненаучни, но някак и успешни. Реже, маха парчета, пришива части. Изгони звездите Мартин Камбуров, Дани Кики и Карагерен, взе безброй чужденци (от 9 националности, главно балканци), продължи да гони българи, взе обратно някои – малко е трудно за проследяване. Викаш си, този отбор оттече, но не, не... „Локо“ би „Лудогорец“ и „Левски“ и заши по 4 гола на „Дунав“, „Ботев“ Враца и „Берое“. Сила си е!

Джайми Ланистър – Божидар Митрев

Божката Митрев е едно добро момче, което обаче последните сезони, също като сър Джайми, попреживя някои неприятни неща и му се случиха други също не много хубави работи. Съчувстваме му, но в крайна сметка не можем да си кривим душата – в повечето мачове за „Левски“ сякаш пазеше с една ръка в невидим златен топуз. А сега, както Джайми, по всичко личи, излиза морално попречистен, след като не направи спънки на отбора на сърцето си и си тръгна, че даже се извини на феновете. С невидима златна ръка, но и златно сърце!

Лорд Варис – Кирил Вангелов

Няколко сезона децата-съгледвачи на шпионина Варис, или както той ги наричаше – „малките птиченца“, го правеха може би най-информирания човек в сериала. И тогава не му се налагаше да снове с кораби напред-назад. Няколко сезона Кирил Вангелов беше овладял същото – стоеше си на стадиона на „Левски“ и си гледаше отбора, а малките ютюб клипчета от цял свят му донасяха кой футболист е свободен агент. Който го може, си го може.

Подрик Пейн – Александър Василев

Знаменит не с бойните си умения, а с една определена част от тялото си, Подрик е главен участник в историята, която най-отдавна чакаме да се доразкаже в сериала. Какво точно е правил с онези момичета, че са го оставили да им го прави безплатно. Е, Александър Василев се прослави със същата част от тялото си. Може би името му не ти говори, но ето сега ще се сетиш – той е футболистът от „Берое“, който вкара с „меча“ си гола за 2:1 срещу „Левски“ през есента, от метър пред гол-линията между краката на Полачек. Знаменитост!

Церсей Ланистър – Боби Михайлов

Емблематичен кадър: седнал величествено в железния си трон, с чаша в ръка, най-големият играч планира как да сразява пак и пак враговете си и да запази поста си завинаги! Ето, че не е ясно за кого говорим, нали? За Боби или за Церсей? Церсей сега казва, че е бременна, та може да започне да ѝ става чат-пат лошо, да позалитне, да повърне. Еми какво, нищо непознато за президента на БФС. Само една перука им е разликата... ъъ, момент...

Мелисандра – Божидар Чорбаджийски

Най-характерното за Червената жрица, струва ни се, не е, че е жрица и че е червена. А че има онази огърлица, дето като я махне, виждаме каква е дърта бабичка. Нещо и тъжно, и страшно има в това, нали. Та и Божидар Чорбаджийски някак си го мислим за по-млад, отколкото е. Той е на 23, но май все още си го гледаме като млада надежда. Същото се отнася и за всички 22-23 годишни „юноши“, които ги чакаме да разгърнат талантите си и да се реализират. Антонио Вутов, онези от „Славия“, Ради Цонев, Цветелин Чунчуков и подобни. Млади стари вечни надежди. Бъдещи Тошконеделевци в идеалния случай. Тъжно и страшно.

Тирион Ланистър – Кирил Домусчиев

Първо, както и Ланистър, Домусчиеви винаги си плащат дълговете! Ето, за разлика от други отбори, „Лудогорец“, въпреки че е с публика-джудже, не е пред фалит, нито е бил във фалит. Второ, както Тирион пие и знае неща („That’s what I do. I drink, and I know things.”), така и Кирил, макар да не е ясно как, знае нещата – в крайна сметка, води най-успешния бизнес футболен проект в историята на страната. И трето, както и на Тирион, на г-н Домусчиев много му се иска да бъде обичан от хората, но те нали са олигофрени и не е.

Джора Мормон – Борис Галчев

Джора, знаете, е рицар в изгнание, който после беше прокуден и от Денерис, но винаги си я обича вярно, силно и дълбоко, макар да си остана завинаги във френд-зоната. Борис Галчев има подобна съдба. След като спечели Купата на България с онзи, по-различния ЦСКА, беше прокуден от отбора, но си остана влюбен. Ето, наскоро не бил пожелал да играе за отбора си „Септември“ срещу ЦСКА. Малко така се получава сякаш: Галчев: „ЦСКА, обичам те!“, ЦСКА: „Мерси!“, Галчев: „Но аз винаги ще те обичам!“, ЦСКА: „Мерси, де.“. Friendzoned!

Давос Държеливия – Антони Здравков Сухия

Сер Давос, по стар прякор Лучения рицар. Някогашен контрабандист, пренасял лук, целина и други благинки при онази обсада, издигнат в рицар от Станис, сега първи съветник на Джон Сноу и според някои теории с шанс за Железния трон! Каква кариера, а? А Сухия? Кой е очаквал да стане треньор на „Левски“, че и на националния (младежи), та чак старши на „Лудогорец“ доскоро (и все още в щаба). Подценяван, Здравков държеливо и търпеливо понася всички критики и обиди. И само времето ще покаже колко далеч може да стигне той.

Денерис Таргериeн – Николета Лозанова

И Николета като Дани се омота с един мъж, втори, трети, пак един и т.н. Но по-силното е, че я виждаме идеално да цитира имената на Денерис, яхнала (дра)кон, на висок глас – нали и в истинския живот има какво да каже за себе си: „Аз съм Николета Лозанова, Първата с онова име Ни Ло, Единствената такава от Рода Плеймейт, Майката на колекция бельо и бански, Родената с рекламно лице, Неизгоримата на плажа, Трошачката на морални окови, Кралицата на Инстаграмите и Халееси-инфлуеси-фотосеси-...“ и т.н.

Дрогон и Регал – Любослав Пенев и Асенчо Таксито

Това, което избълва устата на Любо Пенев през последните два сезона, не е по силите на обикновен човек. Дори без да броим горещите супи от едно време, напоследък с лекота сложи пепел върху дублиращия на „Валенсия“, изсипа жупел по Михайлов, Лечков, Костадинов и БФС, избълва огън по съдиите. Най-големият футболен змей – идеален за ролята на Дрогон!

Отделно – помним колко бързо драконите дойдоха при битката на замръзналото езеро (макар че и гарванът с писмото бая си го биваше). Така че при нови спешни транспортни нужди в сериала имаме идеален вариант в лицето и колата на Асенчо Таксито – може би най-популярният таксиметров шофьор в страната, възпят във авто-видео-хрониките на Валери Божинов.

Армията на мъртвите – Отборът на „Верея“

Бедните клетници от „Верея“, събрани от кол и въже, са точните хора. Всички бият отбора им, вкарват им по 4, 6, 7 гола, направо ги убиват от бой. Верейци нямат победа в 26-те мача от началото на сезона и би трябвало да са напълно умрели вече, но ето че и мърдат. Нулево равенство в Разград. Три гола в един мач на „Левски“ (при само 9 гола за предните 25 мача). И нищо чудно да победят някой точно в плейофите, когато си им трябва победа. Ако има нужда от по-голяма масовка – добавяме отбора на „Витоша“ Бистрица от сезон 2017-2018. Когато се спасиха без победа с редовния сезон, в плейофите биха „Черно море“ и „Пирин“, а накрая – равен с „Локо“ Сф и победа при дузпите, и си останаха в групата. Водеше ги Костадин Ангелов (Лаптопа) – така че, ако не за Нощния крал, той е заслужил поне за Бял бродник.

Джон Сноу – Валери Божинов

Момчето с добро сърце, което нищо не знае. Такъв си е Джон Сноу, такъв си е и Божинката. Boji86, като го питаме, знае много. Но и някак, като го слушаме, не знае особено. Смел е, като Краля на Севера – изгониха го от „Спортинг“, защото дръпна топката от ръцете на съотборник, за да бие дузпата, но онзи ден направи същото с Мариани в „Левски“. Доста територия обиколи, много жени срещна, но все някак нещата леко му бягат. Нищо. Може би това си му е съдбата. Като Джон Сноу, само че не Джон Сноу, а Валери Божинов. Защото само Божинката си знае, че само Джон Сноу си знае какво му е.

Автор: Милен Антиохов