(Не)възможна история - от асфалтовото игрище до националния отбор

За повечето хора отговорността, всеотдайността, интелигентността, креативността и талантът могат да се придобият предимно с финансови средства. Това обаче не е така, а тези страхотни човешки качества могат да се открият на най-невероятните и бедни места.

Много спортисти не са имали щастие да се родят в заможни семейства, а специално футболът е спорт за бедните. Напоследък в България това се забравя, треньорите се оплакват от липса на таланти, но истината е, че не търсят подходящите футболисти на подходящите места. Такава е историята и на Славчо Здравков – капитан от "Отбора на надеждата”, участвал на световното първенство за бездомни в Мексико през 2012, и лидер на тима по футзал Танг Ра.

Само в рамките на три години скромното момче от ж.к. "Люлин” успя да извърви пътя от футбола на асфалтовите игрища по училищата до участие на световно първенство, а сега стигна и до националния отбор на България по футзал.

"Последните години живея в дом за временно настаняване в София. Работя от 13-годишен. В момента съм алпинист и правя изолации по блоковете. Израснал съм без баща и дори не го познавам. Той ни е напуснал още като съм бил бебе. Щастлив съм, че имам майка. Тя винаги ме е подкрепяла и вярвала в мен, разказва Славчо пред Sportlive.bg. - Заради трудностите и бедността мнозина покрай мен тръгнаха по лошия път. И мен са ме карали да се занимавам с незаконни неща, но никога не съм имал дилема дали да правя това, или да се боря сам в живота. Цялото си внимание насочих към футбола и по цял ден това правих. Останалите деца закусваха, обядваха и вечеряха, а аз стоях на асфалтово игрище и очаквах следващия съперник”.

Виждайки неговата всеотдайност и любов към футбола, съдбата все пак се смилява над момчето и му подава ръка. Случва се по времето, когато се сформира първият национален отбор на България за бездомни в края на 2011 г.

"Стоях си във "Фейсбук” и изведнъж видях, че приятели споделят снимки как организирано тренират. Казах си, че трябва да пробвам и аз. Първоначално бях егоист на заниманията и постоянно флиртувах с топката. Но в рамките на две седмици треньорите успяха да променят това и станах колективен играч. Тогава осъзнах, че винаги трябва да се играе за отбора, а не да се опитвам да изпъкват само моите качества. След това ме избраха в отбора за Мексико и така започна моята приказка. От игрището в "Люлин” изведнъж се озовах на лагер на базата на Манчестър Юнайтед – "Карингтън”, където мина част от подготовката за световното първенство,” откровен е капитанът на Танг Ра.

На самато световно първенство България играе много силно, Славчо и останалите момчета блестят и дори печелят симпатиите на Артуро Елиас Аюб и неговите деца. Това са зетят и внуците на най-богатия човек в света – мексиканеца Карлос Слим. Те не спират да хвалят нашите играчи и дори си правят голям брой снимки с тях за спомен. В дебютното си участие "Отбора на надеждата” завършва на 14-място от около 50 отбора, като голяма несправедливост лишава тимът да се бори за една от първите осем позиции. Българите мачкат Намибия, Славчо вкарва три гола и при резултат 4:1 капитанът получава несправедлив син картон, който го вади от играта. Без него и с човек по-малко "лъвовете” стигат до дузпи, където африканците печелят мача. След тази загуба дори треньорите са безсилни да спрат сълзите на играчите. Целият отбор в един глас ги пита: "Животът ни ощетява, защо трябва да става и тук?”. Година по-късно съдията от мача с Намибия официално се извинява на българите.

"След синия картон не мога да опиша как се чувствах. Все едно изгубих най-ценното си нещо. Обвинявах се за загубата. Всички се опитваха да ме успокоят. За нас беше изключително важно да представим по най-добрия начин родината си. Затова толкова ни болеше след мача,” спомня си с тъга в очите 24-годишният Славчо Здравков.

След завръщането на отбора от Мексико предстоят още повече емоции за него. Той се включва в Танг Ра и след т.нар. уличен футбол в Мексико (играе се с трима полеви играчи, един вратар и много различни правила), той отново трябва да се учи на друга разновидност на футбола. Оказва се, че и футзалът му се удава. Само за един сезон в софийското първенство, лицензирано и организирано от БФС, той получава повиквателна за националния отбор, където традиционно попадаха предимно играчи на силните отбори на Левски София – Запад и варненския Гранд Про.

Щастието на момчето от успехите е още по-голямо, защото е споделено. "Майка ми винаги е приемала емоционално изявите ми на терена. Тя не разбира абсолютно нищо от футбол и когато й казах, че съм попаднал в националния отбор по футзал, си помисли, че съм получил повиквателна от Любослав Пенев,” смее се талантливият футболист.

Мечтата на Славчо е да има работа и да води нормален живот. Знае, че вече е почти късно да направи кариера в големия футбол, но това винаги се води от максимата, че няма невъзможни неща. И е прав, още за другата седмица получи истинска покана от Любослав Пенев и треньорския му щаб да се включи в традиционните мачове на ветераните. А оттам нататък всичко може да се случи, тъй като наистина "няма невъзможни неща” за таланта и голямото сърце.