Измина поредната церемония "Спортист на годината", която за щастие не предложи никакви изненади на върха. Карлос Насар абсолютно заслужено спечели приза за 2024 година, след като затвърди тоталната си доминация в световните щанги. Никой от медалистите от Париж 2024 не беше ощетен и заслужено всички попаднаха в топ 10. Но една липса прави сериозно впечатление.
Валентина Георгиева извърши подвиг, който никой не очакваше. След лечение на контузия, продължило близо 2 години, гимнастичката ни се завърна с гръм и трясък в световната гимнастика с представяне, изумило фенове и анализатори на спортната гимнастика в цял свят.
Макар и с продължаващи болежки, тя направи и невъзможното, за да се класира на Олимпийските игри. Валя спечели злато на Световната купа в Баку, завоюва два сребърни медала в Котбус и Кайро, както и бронз в Доха. На Европейското взе сребро. И това далеч не беше всичко.
Още: Спортистите, които България не трябва да забравя и след 2024 г.
На Олимпийските игри никой не ѝ даваше шанс нито за предно класиране, камо ли за финал в която и да е от дисциплините. Напук на очакванията, Валентина влезе в топ 8 на прескок, а в самия финал направи изключителни изпълнения, за да завоюва 5-та позиция, изпреварвайки доказано име в дисциплината като Йео Суджонк - медалистка от Токио 2020 и Световното през 2023 в същата дисциплина.
С успеха си тя се превърна в първата гимнастичка от Силвия Митова, която се класира на финал в спортната гимнастика. Тя стори това преди близо 33 години в Барселона. Георгиева постигна и най-високото класиране за българската гимнастика от 2004 година насам, подобрявайки класиранията на Йордан Йовчев от 2008 (8-мо място на халки) в Пекин и 2012 (7-мо място на халки) в Лондон.
Всичко това тя стори в първите 7 месеца след завръщането от ужасяваща контузия, която можеше да я извади от професионалния спорт. Наскоро, тя беше обявена за "млад спортист №1 на годината", а вдъхновяващата ѝ история може да служи за пример на всяко дете, мечтаещо за спортни върхове. Походът ѝ към елита на спортната гимнастика обаче не беше достатъчен за повече от половината от 167-те журналисти с право на глас в класацията "Спортист на годината". Според тях, тя няма място в топ 10. И това е просто абсурдно.
Още: Карлос Насар пред подгласниците си: Наградата е за всички нас, вие сте достойни българи
На чие място трябва да влезе Валентина в топ 10?
За да може да влезе Валя в топ 10, някой трябва да излезе. И при цялото ми уважение към всички успехи на Кубрат Пулев през години, за 2024 година той няма място сред десетте най-добри, защитавали флага на България на различните спортни арени.
Единствената причина Кобрата да е в "десетката" е фактът, че би полупенсиониран бодибилдър за титла, която никой в боксовия елит не признава за значима. Едва ли сте забравили олелията, която някои вдигнаха за прословутата "световна титла в тежка категория", която вече е притежание на Кубрат Пулев. Пояс, който в Sportlive.bg показахме, че е създаден за генериране на приходи на WBA и не носи същата тежест, която носят 4-те големи титли за световен шампион на 4-те основни федерации.
Още: Карлос Насар е спортист №1 за 2024 година на България!
Кобрата преби напълно приключил с бокса атлет, който на този етап е по-скоро "Инстаграм" инфлуенсър, отколкото активен боксьор. Най-добрите години на Махмуд Чар са далеч зад гърба му, като дори в силния си период не беше кой знае колко впечатляващ.
Ясно е, че боксът е издигнат на пиедестал в българския спортен фолклор. Ясно е, че Кубрат Пулев е национален герой. И то с право - България не е имала, а и не се очертава да има професионален боксьор, който да е в топ 10 на категорията си години наред. Но 2024 година не е особено впечатляваща за Пулев, който през кариерата си е бил далеч по-големи имена от Чар. И далеч по-категорично. Достатъчно говори почти нулевият отзвук в световен мащаб, който боят в София получи.
Ако гласуването беше за "най-популярен спортист", вероятно Кобрата щеше да е в топ 3 всяка година. Но успехите на Валя и пътят към тях са далеч по-впечатляващи от едночасовия бой, който Кобрата хвърли на поредния безпомощен опонент. Било то и за уж престижна титла.