Бора Милутинович - чудотворецът на световните първенства

Една от най-престижните страници в треньорската кариера със сигурност е участието на световно първенство. Голяма гордост е за всеки наставник да твори история, особено ако това се случва с "нефутболна" страна, в която този спорт дори не е бил популярен. В историята на световните първенства един рекорд изглежда вечен - Бора Милутинович изведе пет различни нации до шампионати на планетата, и то в пет поредни издания на най-престижния турнир.

Кариерата на Милутинович като футболист е пъстра - освен за ОФК Белград и Партизан играе в швейцарския Винтертур, след това за Монако, Ница и Руен във Франция. Приключва да играе в УНАМ Пумас в Мексико, а още след като се отказва става и треньор на тима. Той оставя добри впечатления като печели шампионската титла и Копа Интерармерикана през 1981 г. През 1980 г. е спечелена и Клубната купа на КОНКАКАФ.

Така през 1983 г. Бора става треньор на Мексико, което поражда завист сред местните треньори. Специалистът успява да изгради боеспособен тим, а освен звездата Уго Санчес, основа на Мексико са играчи от Пумас като Негрете, Флорес, Феликс Круз. На домашното Световно през 1986 г. мексиканците се представят достойно и играят на 1/4-финал, където губят с дузпи от ФРГ. Голът на Негрете в 1/8-финалите срещу България пък е смятан за един от най-красивите на шампионати на планетата. В навечерието на Мондиала министърът на външните работи предлага на Бора мексикански паспорт, но Милутинович отказва с думите: "Аз съм югославянин, но много обичам Мексико". След шампионата играчите и треньорският щаб получават Орден за заслуги, но наставникът няма право да го получи, тъй като не е гражданин на страната.

Специалистът се пробва отново в клубния футбол, като следват кратки престои в Сан Лоренцо, Удинезе, Веракруз и Текос. Три месеца преди старта на Световното първенство в Италия той изненадващо поема Коста Рика - страна-дебютант, в която повечето футболисти са аматьори. Бора надгражда състава, спечелил Купата на КОНКАКАФ през 1989 г. и на Италия 1990 страната от Централна Америка е една от екзотичните изненади - в групата са победени Шотландия и Швеция, допусната е загуба от Бразилия с 0:1 и Коста Рика се класира за 1/8-финалите. В елиминациите обаче класата на съперника Чехословакия си проличава и момчетата от "богатия бряг" трябва да стегнат куфарите след 1:4.

Впечатлени от работата на Милутинович, във Футболната федерация на САЩ провеждат интервю с Бора и не остава и капка съмнение кой трябва да поеме тима. Промените започват веднага, като ветераните от епохата на полупрофесионалните дивизии са отстранени, идва ново поколение, което печели Голд Къп през 1991 г. и записва трето място на Купата на крал Фахд през 1992 г. На домашното световно първенство през 1994 г. САЩ записва победа на шампионат на планетата за първи път от 1950 г. и минава груповия етап. Бъдещият световен шампион Бразилия побеждава домакините с минималното 1:0 в 1/8-финалите. Играчи като Тони Меола, Таб Рамос, Клаудио Рейна и Ерик Уиналда стават гръбнака на САЩ в следващите години.

През април 1995 г. Милутинович обаче е уволнен, тъй като американците искат треньор, който да съчетава и административна работа, а на нашия герой хич не му е до други задачи, освен треньорството. Бора се завръща начело на Мексико, където печели Голд Къп през 1996 г. и заема третото място на Копа Америка следващата година. По собствено желание напуска, след като класира тима за Световното първенство през 1998 г. Въпреки това и до днес Бора е смятан за герой в Мексико и често е канен за интервюта. След втория си престой при "трикольорите" той поема друг участник на шампионата във Франция - Нигерия, като под негово ръководство най-запомняща се е победата над Испания с 3:2 и класирането за осминафиналите.

Престоят му в Нигерия е кратък и пътешественикът се завръща за сезон в САЩ като треньор на Ню Йорк Метростарс. През 2000 г. обаче идва ново предизвикателство - Китай. Сред над милиард души Бора успява да намери играещи футбол и извежда тима до четвърто място в Купата на Азия. Това вдига мотивацията на "драконите" и в квалификациите за Мондиал 2002 те записват само 1 загуба и 1 равенство. С играчи като Фан Джии, Ли Тие и Сун Джихай Китай дебютира на Световното първенство в Япония и Южна Корея. Конкуренцията на Бразилия, Турция и Коста Рика се оказва прекалено голяма и азиатците не минават групата.

В кариерата си югославският треньор води още Хондурас, Ямайка, Ирак и катарския Ал Сад, но изглежда чудесата са приключили - кратките му престои не дават необходимите резултати. След като напусна Ирак през 2009 г. Милутинович дори беше спряган за треньор на българския национален отбор. Това обаче не се случи.