Можело значи

Какви дни настъпиха за българския футбол. Само за 48 часа България записа две впечатляващи победи на национално ниво. В петък селекцията до 19 години на Ангел Стойков срази Франция с 2:1 като гост. В отбора на „петлите“ личаха имената на куп европейски шампиони, но и това не сплаши храбрите родни таланти по пътя към успеха. Днес тимът ни излиза срещу Босна и Херцеговина и при победа ще се класира за финалите на Евро 17. А това би било едно от футболните чудеса със „зелено-бял“ оттенък, за каквито копнее изстрадалият роден запалянко.

Все още далеч от голям форум, предвожданият от Петър Хубчев отбор също даде повод за национална гордост. България записа гръмка победа над Холандия с 2:0 в квалификация за Мондиал 2018 в Русия. Във временното класиране „трикольорите“ са трети с 9 точки. Нашите изпревариха „лалетата“, а с подобна игра и малко повече позитивно мислене можем да мечтаем и за бараж. Дотук със сухата статистика.

Истината е, че трябваше да чакаме цели 22 години за нова велика победа над европейски или световен шампион в официален мач. За последно „лъвовете“ подчиниха отбор от подобен ранг през юни 1995-а. Тогава на препълнения стадион „Васил Левски“ Германия сведе глава след впечатляващ обрат от 0:2 до 3:2.

Сега „Васил Левски“ пустееше. Може би никой не вярваше в чудото, може би цените на билетите не бяха адекватни. Причините със сигурност са комплексни. Липсата на вяра в „лъвовете“ си пролича и в дните преди мача, когато култови шеги заляха социалните мрежи.

Най-колоритната безспорно бе задаващото се ботаническо дерби – дървета срещу „лалета“. Но в събота вечер, България беше друг отбор, нямащ нищо общо с онзи, карал редици пъти в последно време родните фенове да сменят телевизионния канал. Тимът, който бра голям срам на турнето в Япония при загубите с 2:7 от домакините и 0:4 от Дания, сега изнесе урок по тактика на „оранжевите“. Спокойно може да се каже, че през 90-те минути България и Холандия размениха ролите си. Гостите изненадаха с наивни грешки в отбрана, липса на каквато и да е идея и дори безхаберие – все аспекти от играта, до болка познати на родния фен и така характерни за тима ни през последното десетилетие. България пък игра умно и рационално.

„Нямаме топ футболисти, нямаме играч, който вкарва по 30 гола на сезон. Всеки помага на другия. Вкарахме два гола, можехме да вкараме още един. Холандия нямаше чисто голово положение. Българският фен е изстрадал много. Трябва да продължим да вървим напред.“

Заключението не е на футболен анализатор, а на капитана Ивелин Попов, а казаното напълно описва ситуацията.

Пак в социалните мрежи се зароди и още една теория – без играчи на „Лудогорец“ България има по-силен национален отбор. В състава на Хубчев нямаше нито един от шампионите предвид травмите на Владислав Стоянов и Светослав Дяков. Вместо тях на терена излязоха представители на ЦСКА и „Левски“ . Младият Борислав Чорбаджийски и опитните Станислав Манолев и Николай Бодуров представляваха „червените“, а „синята“ част включваше Георги Костадинов и Божидар Краев. И хиляди фенове застанаха зад старата максима, че националният ще стане пак силен, когато в него поне половината са от „Левски“ и ЦСКА.

Дотук с хвалебствията, защото отборът трябва да остане на земята и да работи. Има още много път до Русия, а следващата спирка е в Минск през юни.

Владимир Иванов "Труд"